На 17.06.2026 г. се проведе заключителният етап на Образователната програма на Висшия съдебен съвет, която се реализира съвместно с Министерството на образованието и науката, Апелативния съд и Районната прокуратура на гр. Пловдив. Гости на събитието бяха Галина Арнаудова и Веселин Хаджиев, заместник-председатели на Апелативен съд – Пловдив, Христо Крачолов, съдия в Апелативен съд – Пловдив, Йорданка Тилова, заместник-апелативен прокурор, Николай Божилов, прокурор в Апелативна прокуратура – Пловдив, Ваня Христева, окръжен прокурор, Галина Андреева – Минчева и Галин Гавраилов, прокурори в Окръжна прокуратура – Пловдив, доц. Даниела Дончева, декан на Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, и други представители на образователните институции в града.

Ученици от 10. и 11. клас представиха своя интерпретация на съдебен процес по мотиви от разказа „Албена“ на Йордан Йовков. За подготовката и преживяното разказват гимназистите, участници в събитието.

За да бъде всичко реално, разпределихме ролите си и се превъплътихме в истински професионалисти. Съдийският състав, който пое тежката отговорност за крайното решение, беше ръководен от Никол Минчева от 11. Г клас и членове –  Анастасия Пенчева и Радина Ускова от 11. Е клас. В ролята на прокурора, представящ държавното обвинение, влезе Антон Деков от 10. Ж клас, адвокатите, готови  да открият човешката страна на трагедията и да се борят за смекчаване на вината, бяха Евгения Славянова и Таня Даскалова от 11. В клас. Като самата Албена пред съда се изправи Габриела Ганчева от 11. Г клас, ключовите свидетели бяха изиграни от Божидар Рядков от 10. Е клас като Нягул,  Станислав Андонов от 11. В – в ролята на дядо Власю, а ролята на Димка пое Ивайла Бояджиева от 11. Г клас. Виктория Манева от 11. Г се превъплъти във вещото лице, направило медицинското заключение за смъртта на Куцар, мъжа на Албена. В края на процеса съдът произнесе своята присъда – Албена е виновна за смъртта на съпруга си и се осъжда на 15 години затвор.

Казват, че в Математическата гимназия вярваме само на логиката, формулите и точните науки. Преди броени дни обаче зала 1 на Апелативния съд в Пловдив се превърна в сцена на едно различно и изключително вълнуващо за нас преживяване. Черните тоги смениха ежедневните ни дрехи, в съдебната зала оживяха емблематични образи от страниците на художественото произведение, а в реална съдебна обстановка правото и литературата си подадоха ръка.

Преди началото емоциите в екипа бяха различни. Докато за едни излизането в истинска съдебна зала носеше известна доза притеснение и адреналин, за други моментът беше зареден с нетърпение и чист ентусиазъм. Въпреки личните усещания в минутите преди старта в крайна сметка водеща се оказа колективната енергия. Успяхме да си вдъхнем кураж, да се сплотим като екип. Преживяхме важния момент да носим отговорност за съдбата на една личност, за тежестта на всяка изказана дума. Този процес ни донесе повече от нови знания по право. Той разви уменията ни за критично мислене и публично говорене, защото трябваше да погледнем една класическа история от три различни ъгъла – на закона, на морала и на човешката трагедия. Влизайки в ролите на съдии, прокурори, адвокати и свидетели, разбрахме колко тънка и сложна е границата между вината и състраданието, когато на везната са поставени човешки съдби.